Пиша ти това не защото се очаква, не защото имаш рожден ден и трябва да има някакво пожелание. Пиша ти, защото искам. Защото усещам, че днес ми се пръска сърцето от всичко, което ми се иска да ти кажа. И най-вече – защото има неща, които не трябва да остават само в мислите.
Честит рожден ден, моя сестричке. Не знам как е минало времето толкова бързо. В главата ми още си онова дете с разрошената коса, което реве, защото не му давам розовия флумастер. Или онова по-голямо дете, което тайно ми дояжда шоколада.
Истината е, че си ми липсвала във всеки етап на живота ми. И когато сме били заедно, и когато сме се карали, и когато не сме си писали по две седмици, защото все не остава време. Липсвала си ми дори когато си била точно до мен, а аз съм била прекалено заета да го осъзная.
Ти не си просто „моята сестра“. Ти си онова чувство, че имаш къде да се прибереш, дори когато си напълно загубен. Ти си тази, която ми звъни и ме пита „Добре ли си?“, когато усетиш, че не съм. Ти си човекът, който може да ме погледне и без дума да ми каже: „Я стига, знам те по-добре от теб самата.“
Няма да изброявам всички неща, за които ти благодаря, защото са прекалено много. Но знам, че си била с мен, когато светът ми се е разпадал. Знам, че си била до мен не защото си „длъжна“, а защото така го чувстваш. И това е, което никога няма да забравя – че дори в най-трудните ми дни, когато съм била на дъното, ти си ми подавала ръка, без да се оплакваш. Понякога дори без да казваш нищо. Просто стоеше там. До мен. Твърда. Тиха. Истинска.
Обичам те по онзи начин, който не става за показност. Не е инстаграм обич, не е „най-добри сестри завинаги“ с емоджита. Това е обич от тия, дето болят, ако ги загубиш. Обич, която няма нужда от доказване.
И да – не си съвършена. Понякога си инат. Понякога дразниш. Имаш ужасния навик да си мислиш, че винаги си права (което, да си признаем, в повечето случаи си, и това е още по-дразнещо). Но дори и тогава, аз си те обичам. Защото си точно такава – силна, жива, неподправена. Не се правиш на нещо, което не си. Не мълчиш, когато имаш какво да кажеш. Не се пречупваш. И точно затова те уважавам.
Днес искам просто да те видя щастлива. Да се смееш с онзи твой смях, който е толкова шумен и заразителен, че няма как някой да не се усмихне с теб. Искам да бъдеш обичана така, както ти обичаш – до край. Искам да си спокойна, да си вярваш, да не се съмняваш в пътя си. И ако някога се почувстваш сама – помни, че имаш мен. Винаги. Безусловно.
Честит рожден ден, сестричке. Не знам дали ще успея някога да ти върна това, което си за мен. Но ще се опитвам. Всеки ден. По малко. С жест, с дума, с това писмо. Обичам те така, както само една сестра може да обича – дълбоко, истински и завинаги.
