
Рожденият ден на шефа наближаваше и аз, като нова в офиса, исках да направя добро впечатление. Поръчах торта – красива, с надпис „Честит рожден ден, Владо!“, с логото на фирмата и всичко по канона.
Няколко дни по-късно се появи куриера, грабнах кутията, влетях в офиса като герой. Но Владо ме изгледа странно:
– Ама моят рожден ден е утре…
Погледнах пак: на тортата пишеше „Честит рожден ден, Вальо!“.
Бях взела тортата на някой друг.
Обърнах се – куриерът вече го нямаше. На етикета – друг адрес, съвсем близо до офиса. Хукнах натам, с кутията в ръце, червена като ягодата отгоре. Звъннах на вратата, готова за скандал.
Отвори мъж на около 50.
– Здравейте… ъъ… поръчахте ли торта?
– Да, ама още не е дошла.
– Е… аз я взех… по погрешка.
Той се засмя. Искрено. Не ядосано.
– Е, щом сте тук, ще ви почерпя! Все пак вие сте първият гост на рождения ми ден!
Седнахме. Пихме кафе. Разрязахме тортата. Разговорът тръгна лесно – оказа се, че Вальо е вдовец, живее сам, обича шах и кафе с много мляко.
– Повярвах, че вече никой не идва изненадващо с торта – каза той.
Оттогава се чуваме често. Пием кафе веднъж в месеца, играем онлайн шах. Праща ми забавни картички за празници. А тази година на рождения си ден получих пратка:
„Честит празник, Мария! Благодаря ти, че обърка тортата.“
💌 Понякога най-сладките приятелства идват в кутия със сгрешен адрес.



